22 авг. 2007 г., 00:32

Отново върна се

845 0 3
Отново върна се при мен. Защо ли?
Да задоволиш инстинкта си? Нима?!
Но аз човек съм, не животно
и нося в себе си душа.

Да бъдеш с мен не ще те моля,
да се подиграваш с чувствата ми - няма да ти позволя!
Дори да искаш сляпо пак да те обичам,
аз вече друга съм - по своя път без теб вървя.

Сега по-нагъл си от всякога,
а мислех, че разбрал си - в моя свят не ще те въведа,
за там портфейлът ти не е достатъчен,
допускам само хора със сърца!

Да се усмихвам мога и го правя искрено.
А ти? Дали си честен пред самия себе си дори?
Сега опитай се, дълбоко в сърцето си признай си,
че от моята усмивка най-силно те боли!

Не, аз не искам да ти отмъщавам,
надраснала съм в себе си гнева,
издигнах се, сега над простите неща заставам
с надеждата, че с доброто в себе си ще мога да те променя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...