20 sept 2007, 1:31

Отново във душата ти нахлувам 

  Poesía
519 0 4
Макар че още съм хлапе,
което от душата ти краде,
вървя в пътеката основна
с отрова във душата си греховна,
защото ме превърна във жена
с трептяща във окото ми сълза,
съдбата ми със злоба пълна,
повеждащаща в пътека стръмна.

И срещайки по пътя си сластта,
превръщам се в чудовище-жена
без страх, без радост, без адрес,
единствено излъчваща финес,
със който сетивата ти опивам
и чувствата ти в океан събирам...
Макар да знаеш, че хитрувам,
отново във душата ти нахлувам.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??