Отново за теб, Бабо...
Жена, изправена на път.
Борба със въздуха, за да живее.
Отворила очите си, да не заспят,
в живота се е впила, за да оцелее.
Сърце, което още бие.
Борба за всеки следващ ден.
Тъга, която няма как да скрие.
И поглед тъй изплашен, уморен.
В очите й четеш, че се предава.
Че иска да живее, но не може.
Че за душата време не остава.
И краят скоро ще се сложи.
Така обичаща, раздала се докрая.
Живота си прекарала в любов.
И с близките си още да е, тя желае.
И дар е всеки ден пореден, нов.
БАБО, ОБИЧАМ ТЕ!!! ЗАПОМНИ ГО, КЪДЕТО И ДА СИ...
Борба със въздуха, за да живее.
Отворила очите си, да не заспят,
в живота се е впила, за да оцелее.
Сърце, което още бие.
Борба за всеки следващ ден.
Тъга, която няма как да скрие.
И поглед тъй изплашен, уморен.
В очите й четеш, че се предава.
Че иска да живее, но не може.
Че за душата време не остава.
И краят скоро ще се сложи.
Така обичаща, раздала се докрая.
Живота си прекарала в любов.
И с близките си още да е, тя желае.
И дар е всеки ден пореден, нов.
БАБО, ОБИЧАМ ТЕ!!! ЗАПОМНИ ГО, КЪДЕТО И ДА СИ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Терзийска Todos los derechos reservados
