abandoned_girl (Петя Терзийска)
115 121
25 nov 2006, 1:26

Отново за теб, Бабо... 

  Poesía
1173 0 8
Жена, изправена на път.
Борба със въздуха, за да живее.
Отворила очите си, да не заспят,
в живота се е впила, за да оцелее.
Сърце, което още бие.
Борба за всеки следващ ден.
Тъга, която няма как да скрие.
И поглед тъй изплашен, уморен.
В очите й четеш, че се предава.
Че иска да живее, но не може.
Че за душата време не остава.
И краят скоро ще се сложи.
Така обичаща, раздала се докрая.
Живота си прекарала в любов.
И с близките си още да е, тя желае.
И дар е всеки ден пореден, нов.


                                          БАБО, ОБИЧАМ ТЕ!!! ЗАПОМНИ ГО, КЪДЕТО И ДА СИ...

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!!!!!
  • Благодаря на всички ви... Светослав, да, на 16 съм... Но това, което усещам е по - силно от възрастта... Още един път искам да ви БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ!!!
  • Нямам думи, чак се просълзих.Поздравления!!! Много хубав, макар и тъжен стих.
  • Мила Петя, личи си, че имаш сърчице-струна. Напомни ми за баба и за майка ми, мир на праха им. Благодаря ти за тези спомени и за сълзите... Те ги заслужават. Поклон пред мъртвите ни близки. Където и да са, те ни гледат и ни помагат.
  • Браво, мила! Все едно четях за леля си, тя е болна от рак на белия дроб, горката!
  • Прегръщам те!!!
  • Много хубаво посвещение!
  • Много хубаво послание!!!Поздрави за чудесния стих!
Propuestas
: ??:??