20 may 2009, 20:37

Отпечатък на лапа по кошер...

  Poesía
1.6K 0 35

            

            "Когато Любовта ви позове,

              последвайте я, макар пътеките и

              да са тъмни и сурови..."

                           Джубран Халил Джубран

 

Щом разбереш,

че си нямал пътека -

ти вече я виждаш.

В душата си.

Отпечатък от лапа по кошер.

Щом приех

за истина на сетивата си,

перлена нощ,

на деня за разновидност -

тръгнахме.

(знаех си, че съм орисана...)

За да населим

най-самотната къща

със най-пълният миг

от живота ни.

Два чучура вода

върху менци...

И до края душата ти

ще е белязана с цвете...

Между ранна луна

и най-първото слънце...

 

 

 

 

          

             

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Липсваше ми дълбочината на твоята поезия от няколко месеца! Сега се връщам назад да размишлявам. Едно позабравено докосване...
  • изключително красиво...
    в душата си ми, мила Маргарита, с обич.
  • Когато те прочета,събирам кураж за всичко!
    Благодаря ти!Прегръщам те!
  • Докосваш! С поетичната си длан и с трепетите на сърцето си...! Бъди!
  • Благодаря ви!
    Няма как да стане Йонков!Мно-о-го се обичам!Многогодишните наблюдения са доказали,че успеха на човека зависи от това,какво той мисли за себе си!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...