20 мая 2009 г., 20:37

Отпечатък на лапа по кошер...

1.6K 0 35

            

            "Когато Любовта ви позове,

              последвайте я, макар пътеките и

              да са тъмни и сурови..."

                           Джубран Халил Джубран

 

Щом разбереш,

че си нямал пътека -

ти вече я виждаш.

В душата си.

Отпечатък от лапа по кошер.

Щом приех

за истина на сетивата си,

перлена нощ,

на деня за разновидност -

тръгнахме.

(знаех си, че съм орисана...)

За да населим

най-самотната къща

със най-пълният миг

от живота ни.

Два чучура вода

върху менци...

И до края душата ти

ще е белязана с цвете...

Между ранна луна

и най-първото слънце...

 

 

 

 

          

             

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Липсваше ми дълбочината на твоята поезия от няколко месеца! Сега се връщам назад да размишлявам. Едно позабравено докосване...
  • изключително красиво...
    в душата си ми, мила Маргарита, с обич.
  • Когато те прочета,събирам кураж за всичко!
    Благодаря ти!Прегръщам те!
  • Докосваш! С поетичната си длан и с трепетите на сърцето си...! Бъди!
  • Благодаря ви!
    Няма как да стане Йонков!Мно-о-го се обичам!Многогодишните наблюдения са доказали,че успеха на човека зависи от това,какво той мисли за себе си!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...