20 мая 2009 г., 20:37

Отпечатък на лапа по кошер...

1.6K 0 35

            

            "Когато Любовта ви позове,

              последвайте я, макар пътеките и

              да са тъмни и сурови..."

                           Джубран Халил Джубран

 

Щом разбереш,

че си нямал пътека -

ти вече я виждаш.

В душата си.

Отпечатък от лапа по кошер.

Щом приех

за истина на сетивата си,

перлена нощ,

на деня за разновидност -

тръгнахме.

(знаех си, че съм орисана...)

За да населим

най-самотната къща

със най-пълният миг

от живота ни.

Два чучура вода

върху менци...

И до края душата ти

ще е белязана с цвете...

Между ранна луна

и най-първото слънце...

 

 

 

 

          

             

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Липсваше ми дълбочината на твоята поезия от няколко месеца! Сега се връщам назад да размишлявам. Едно позабравено докосване...
  • изключително красиво...
    в душата си ми, мила Маргарита, с обич.
  • Когато те прочета,събирам кураж за всичко!
    Благодаря ти!Прегръщам те!
  • Докосваш! С поетичната си длан и с трепетите на сърцето си...! Бъди!
  • Благодаря ви!
    Няма как да стане Йонков!Мно-о-го се обичам!Многогодишните наблюдения са доказали,че успеха на човека зависи от това,какво той мисли за себе си!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...