20.05.2009 г., 20:37

Отпечатък на лапа по кошер...

1.6K 0 35

            

            "Когато Любовта ви позове,

              последвайте я, макар пътеките и

              да са тъмни и сурови..."

                           Джубран Халил Джубран

 

Щом разбереш,

че си нямал пътека -

ти вече я виждаш.

В душата си.

Отпечатък от лапа по кошер.

Щом приех

за истина на сетивата си,

перлена нощ,

на деня за разновидност -

тръгнахме.

(знаех си, че съм орисана...)

За да населим

най-самотната къща

със най-пълният миг

от живота ни.

Два чучура вода

върху менци...

И до края душата ти

ще е белязана с цвете...

Между ранна луна

и най-първото слънце...

 

 

 

 

          

             

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Липсваше ми дълбочината на твоята поезия от няколко месеца! Сега се връщам назад да размишлявам. Едно позабравено докосване...
  • изключително красиво...
    в душата си ми, мила Маргарита, с обич.
  • Когато те прочета,събирам кураж за всичко!
    Благодаря ти!Прегръщам те!
  • Докосваш! С поетичната си длан и с трепетите на сърцето си...! Бъди!
  • Благодаря ви!
    Няма как да стане Йонков!Мно-о-го се обичам!Многогодишните наблюдения са доказали,че успеха на човека зависи от това,какво той мисли за себе си!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...