6 jul 2010, 12:07

Отпечатък за оставане

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Дива скорост, почти до привикване

със кръвта в онзи стар отпечатък.

Беше опък педалът. Изписка,

разглоби се на страх и предавки,

 

разпиля целостта си на мигове,

без които си маска на себе си.

Всяко бързо кормило е криво,

щом не помнят дъжда оцелелите.

 

Щом подпират надеждата с каски,

прогорили смеха във очите им.

Сляпа болка в плътта на мигача,

тръгнал с жълти сигнали за никъде.

 

Търсят прави завои ръцете ти

след стерилния мирис на сънища.

Дива скорост, бензин в дробовете...

и смъртта, без покана за пътник.

 

Ламарините вдишват от мъртвото,

но издишват живот за подмяна.

Онзи стар отпечатък от тръгване

не е белег, а знак да останеш...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Онзи стар отпечатък от тръгване
    не е белег, а знак да останеш...

    Винаги идвам тук - тегли ме...
  • Това стихотворение съм го чела и съм го запомнила - още тогава. Мисля, че помня къде. Великолепна поезия! Всичко, което съм чела от теб! Радвам се, че се намерихме и тук!
  • Ружа, поантата ти е много силна.Успех!
  • Стихъти ти е разтърсващ и предупреждаващ, Ружа!Браво!Харесва ми!
  • Репетицио, матер студиорум ест! Радвам се, че си тук, радвам се , че думи от това съм ползвал - значи ти самата много го цениш, радвам се че още имам ОКО и че то се спира на красиви неща!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...