Отпечатък за оставане
Дива скорост, почти до привикване
със кръвта в онзи стар отпечатък.
Беше опък педалът. Изписка,
разглоби се на страх и предавки,
разпиля целостта си на мигове,
без които си маска на себе си.
Всяко бързо кормило е криво,
щом не помнят дъжда оцелелите.
Щом подпират надеждата с каски,
прогорили смеха във очите им.
Сляпа болка в плътта на мигача,
тръгнал с жълти сигнали за никъде.
Търсят прави завои ръцете ти
след стерилния мирис на сънища.
Дива скорост, бензин в дробовете...
и смъртта, без покана за пътник.
Ламарините вдишват от мъртвото,
но издишват живот за подмяна.
Онзи стар отпечатък от тръгване
не е белег, а знак да останеш...
© Ружа Матеева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това стихотворение съм го чела и съм го запомнила - още тогава. Мисля, че помня къде. Великолепна поезия! Всичко, което съм чела от теб! Радвам се, че се намерихме и тук!
-
Ружа, поантата ти е много силна.Успех!
-
Стихъти ти е разтърсващ и предупреждаващ, Ружа!Браво!Харесва ми!
-
Репетицио, матер студиорум ест! Радвам се, че си тук, радвам се , че думи от това съм ползвал - значи ти самата много го цениш, радвам се че още имам ОКО и че то се спира на красиви неща!
-
!!!*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
не е белег, а знак да останеш...
Винаги идвам тук - тегли ме...