Отпечатък за оставане
Дива скорост, почти до привикване
със кръвта в онзи стар отпечатък.
Беше опък педалът. Изписка,
разглоби се на страх и предавки,
разпиля целостта си на мигове,
без които си маска на себе си.
Всяко бързо кормило е криво,
щом не помнят дъжда оцелелите.
Щом подпират надеждата с каски,
прогорили смеха във очите им.
Сляпа болка в плътта на мигача,
тръгнал с жълти сигнали за никъде.
Търсят прави завои ръцете ти
след стерилния мирис на сънища.
Дива скорост, бензин в дробовете...
и смъртта, без покана за пътник.
Ламарините вдишват от мъртвото,
но издишват живот за подмяна.
Онзи стар отпечатък от тръгване
не е белег, а знак да останеш...
© Ружа Матеева All rights reserved.
