Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
6.07.2010 г., 12:07 ч.

Отпечатък за оставане 

  Поезия » Друга
913 0 6

Дива скорост, почти до привикване

със кръвта в онзи стар отпечатък.

Беше опък педалът. Изписка,

разглоби се на страх и предавки,

 

разпиля целостта си на мигове,

без които си маска на себе си.

Всяко бързо кормило е криво,

щом не помнят дъжда оцелелите.

 

Щом подпират надеждата с каски,

прогорили смеха във очите им.

Сляпа болка в плътта на мигача,

тръгнал с жълти сигнали за никъде.

 

Търсят прави завои ръцете ти

след стерилния мирис на сънища.

Дива скорост, бензин в дробовете...

и смъртта, без покана за пътник.

 

Ламарините вдишват от мъртвото,

но издишват живот за подмяна.

Онзи стар отпечатък от тръгване

не е белег, а знак да останеш...

 

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Онзи стар отпечатък от тръгване
    не е белег, а знак да останеш...

    Винаги идвам тук - тегли ме...
  • Това стихотворение съм го чела и съм го запомнила - още тогава. Мисля, че помня къде. Великолепна поезия! Всичко, което съм чела от теб! Радвам се, че се намерихме и тук!
  • Ружа, поантата ти е много силна.Успех!
  • Стихъти ти е разтърсващ и предупреждаващ, Ружа!Браво!Харесва ми!
  • Репетицио, матер студиорум ест! Радвам се, че си тук, радвам се , че думи от това съм ползвал - значи ти самата много го цениш, радвам се че още имам ОКО и че то се спира на красиви неща!
  • !!!*
Предложения
: ??:??