17 jul 2009, 3:18

Отпий 

  Poesía » Filosófica
836 0 4

Отпий

 

Недопита чаша съм,

решена

да се счупя,

ако спре към мене

твоят дъх.

Неизречена молитва,

неизписан лист съм,

неполято с нежност цвете

в несънуван сън...

 

Откакто гоня връх...

 

И посягам с думи

към пожара,

облаци и ветрове бера –

няма да се счупя на превала –

пий,

от мене,

горе на върха.

© Теменуга Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??