Отпий
Недопита чаша съм,
решена
да се счупя,
ако спре към мене
твоят дъх.
Неизречена молитва,
неизписан лист съм,
неполято с нежност цвете
в несънуван сън...
Откакто гоня връх...
И посягам с думи
към пожара,
облаци и ветрове бера –
няма да се счупя на превала –
пий,
от мене,
горе на върха.
© Теменуга Цонева Всички права запазени
Вълнение с очакване.