Jul 17, 2009, 3:18 AM

Отпий 

  Poetry » Phylosophy
854 0 4

Отпий

 

Недопита чаша съм,

решена

да се счупя,

ако спре към мене

твоят дъх.

Неизречена молитва,

неизписан лист съм,

неполято с нежност цвете

в несънуван сън...

 

Откакто гоня връх...

 

И посягам с думи

към пожара,

облаци и ветрове бера –

няма да се счупя на превала –

пий,

от мене,

горе на върха.

© Теменуга Цонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??