Пами (Памела)
111 21
4 dic 2007, 11:40

отплата 

  Poesía » De amor
1133 0 5
Пред мен на колене една любов стоеше
и молеше за обич до забрава,
жестока бях, със нея подиграх се,
прости ми, Боже, грях голям е, зная,
и помогни ми прошка да получа...
Пред мен на колене една любов стоеше,
кълнеше се, че вечно ще е моя,
кълнеше се, че само мен обича
и в този миг не знаех що да сторя.
Пред мен на колене една любов стоеше,
сърцето тупкаше  безумно до припадък,
сълзи по бузите се стичаха,
съдбата прати ми я за награда,
а думите, които тя изричаше,
душата стоплиха, почувствах се по-млада,
усмихнах се и с обич я прегърнах...
нали ми бе подарък от съдбата...
помолих се за прошка... но едва ли
тя щеше да прости за добротата...
Пред мен на колене една любов стоеше,
дори и подарена от съдбата...
късно осъзнах, че я обичам...
със сълзи на очи пред нея коленичих,
поисках прошка... ала вече късно беше,
за отплата - тя ми даде самота.


                            15.11.2007г.

© Памела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??