Dec 4, 2007, 11:40 AM

отплата

Poetry » Love

1.5K 0 5

Пред мен на колене една любов стоеше
и молеше за обич до забрава,
жестока бях, със нея подиграх се,
прости ми, Боже, грях голям е, зная,
и помогни ми прошка да получа...
Пред мен на колене една любов стоеше,
кълнеше се, че вечно ще е моя,
кълнеше се, че само мен обича
и в този миг не знаех що да сторя.
Пред мен на колене една любов стоеше,
сърцето тупкаше безумно до припадък,
сълзи по бузите се стичаха,
съдбата прати ми я за награда,
а думите, които тя изричаше,
душата стоплиха, почувствах се по-млада,
усмихнах се и с обич я прегърнах...
нали ми бе подарък от съдбата...
помолих се за прошка... но едва ли
тя щеше да прости за добротата...
Пред мен на колене една любов стоеше,
дори и подарена от съдбата...
късно осъзнах, че я обичам...
със сълзи на очи пред нея коленичих,
поисках прошка... ала вече късно беше,
за отплата - тя ми даде самота.

15.11.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Много, много хубаво стихотворение.
Прегръщам те , Пами, с много обич.

2007-12-04T15:08:04+02:00
annci77 (Анна Петрова)

Много силен стих!
Ако го преживяваш постарай се следващия път да нечакаш момента да искаш прошка, а изживей любовта която ти се предлага!

2007-12-04T14:40:41+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Много хубав стих!
Поздрав!

2007-12-04T12:45:38+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Чудесно, мила Пам, много добро!

2007-12-04T12:42:02+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

И аз все така после се сещам...ама,продължавам напред.Ако не искам,той живота не пита,продължава си самС теб съм!

2007-12-04T12:23:56+02:00