Ето, че с болка те отпратих.
До влака да потеглиш спокойно.
Докато моята душа крещи ужасно,
с желанието да не си отидеш.
Весели моменти те чакат отдалеч,
В този период ден и нощ,
а при мен със свои усилия,
студените самотни летни нощи,
ще трябва да ги превърна в топлина от спомена,
по който ми остави за любовта.
С нея да живея и нея да сънувам.
Ах, къде си скъпи, за да те разцелувам страстно точно сега?
Боли ме, че пиша това, а не ти го изричам на глас,
защото не виждаш болката в очите ми.
Сега с написаното оставам в теб само илюзии и фантазии,
но Бог знае как нося болката от спомена от нашата любов,
когато те почувствах и се раздадох по тебе...
© Yoana Stamatova Todos los derechos reservados