Ето, че с болка те отпратих.
До влака да потеглиш спокойно.
Докато моята душа крещи ужасно,
с желанието да не си отидеш.
Весели моменти те чакат отдалеч,
В този период ден и нощ,
а при мен със свои усилия,
студените самотни летни нощи,
ще трябва да ги превърна в топлина от спомена,
по който ми остави за любовта.
С нея да живея и нея да сънувам.
Ах, къде си скъпи, за да те разцелувам страстно точно сега? ...