28 sept 2016, 20:36

Отпътуване

  Poesía
1.4K 5 11

Днес изгубих следите на залеза.
Мъдра сова натам отлетя.
И с грима на мечтите белязана,
Ариадна събира пера.

Днес не искам да мисля за Утре -
Минотавър за бившите дни.
Лабиринтът на Минос се срути -
мрачно бъдеще зее встрани.

Днес без куфар съм в глухата гара,
стиснал в длан безпосочен билет.
И в чакалнята с куха китара,
без да свири, смъртта е поет.

Тя ще седне до мене във влака,
отреден за последния път.
Ще почуква траверсите плахо
пианистът със име "Отвъд"...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " Днес изгубих следите на залеза", но дочакал изгрева пиш-еш за живота. Браво Младен.Харесах
  • Поздравления за прекрасния стих. Много мъдрост, цяла житейска философия си излял в няколко стиха.
    "Днес без куфар съм в глухата гара,
    стиснал в длан безпосочен билет."
  • Много интересни похвати! Точна и прецизна форма на поднасяне на усещането за отпътуване! Отново цитирам набиващите се словосъчетания: "в чакалнята с куха китара", пианистът с име "Отвъд"!
  • Поздрави за стиха Мисана!
  • Мъдра поезия,изпълнена с житейски опит! Когато го прочетох ме навя тъга...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...