Отпътуване - част седма

Потегля влакът, бавно се смалява,

Засилва ход, лети неуловим

И там, в далечината, се стопява.

Едничка като спомен плах остава

Извиваща се струйка дим.

Две бели релси – две ръце прострени

Към приказни далечни светове

И глъхнещата влакова сирена

Нашепват ми с омайни гласове

Една невероятна епопея –

Легенда за отдавна минал век,

За палавата малка морска фея,

Обикнала човек.