Потегля влакът, бавно се смалява,
Засилва ход, лети неуловим
И там, в далечината, се стопява.
Едничка като спомен плах остава
Извиваща се струйка дим.
Две бели релси – две ръце прострени
Към приказни далечни светове
И глъхнещата влакова сирена
Нашепват ми с омайни гласове
Една невероятна епопея –
Легенда за отдавна минал век,
За палавата малка морска фея, ...