Отражения
Изтъня реката, притихна.
Едва оглежда се Слънцето,
докосва белите камъни
и пие още и още...
А няма дъжд, нито облак,
ни клони да я прикрият
от жарките му милувки.
Лъчи прохлада намират.
Когато нощем Луната
сребро в реката налива
и вятър тихо проплясва,
дали я правят щастлива?
Полека утрото рони
песни на сънени птици,
сред сладък ромон отново
Слънцето свежест отпива.
Тогава в пръски и пяна
проблясва цветна дъгата –
свива венец от лъчите
и пак ги връща реката
на бялото, светло видело.
И дълго, дълго пътуват
те - огънят и водата.
Той жаден е, тя е сляпа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

и разбрах колко ми липсвате.