Отражения
Отражения
Изтъня реката, притихна.
Едва оглежда се Слънцето,
докосва белите камъни
и пие още и още...
А няма дъжд, нито облак,
ни клони да я прикрият
от жарките му милувки.
Лъчи прохлада намират.
Когато нощем Луната
сребро в реката налива
и вятър тихо проплясва,
дали я правят щастлива?
Полека утрото рони
песни на сънени птици,
сред сладък ромон отново
Слънцето свежест отпива.
Тогава в пръски и пяна
проблясва цветна дъгата –
свива венец от лъчите
и пак ги връща реката
на бялото, светло видело.
И дълго, дълго пътуват
те - огънят и водата.
Той жаден е, тя е сляпа...
Изтъня реката, притихна.
Едва оглежда се Слънцето,
докосва белите камъни
и пие още и още...
А няма дъжд, нито облак,
ни клони да я прикрият
от жарките му милувки.
Лъчи прохлада намират.
Когато нощем Луната
сребро в реката налива
и вятър тихо проплясва,
дали я правят щастлива?
Полека утрото рони
песни на сънени птици,
сред сладък ромон отново
Слънцето свежест отпива.
Тогава в пръски и пяна
проблясва цветна дъгата –
свива венец от лъчите
и пак ги връща реката
на бялото, светло видело.
И дълго, дълго пътуват
те - огънят и водата.
Той жаден е, тя е сляпа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
и разбрах колко ми липсвате.