Jan 19, 2007, 3:59 PM

Отражения

  Poetry
974 0 10
Отражения

Изтъня реката, притихна.
Едва оглежда се Слънцето,
докосва белите камъни
и пие още и още...
А няма дъжд, нито облак,
ни клони да я прикрият
от жарките му милувки.
Лъчи прохлада намират.

Когато нощем Луната
сребро в реката налива
и вятър тихо проплясва,
дали я правят щастлива?
Полека утрото рони
песни на сънени птици,
сред сладък ромон отново
Слънцето свежест отпива.

Тогава в пръски и пяна
проблясва цветна дъгата –
свива венец от лъчите
и пак ги връща реката
на бялото, светло видело.
И дълго, дълго пътуват
те - огънят и водата.
Той жаден е, тя е сляпа...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Слънчево зайче ти намига, Кити, от слънчевата река е сигурно
  • Прекрасно описание!!!
    Поздрави, Доли!
    Хареса ми
  • Джейни, благодаря ти. Желая ти непресъхващо вдъхновение.
  • "И дълго, дълго пътуват
    те - огънят и водата.
    Той жаден е, тя е сляпа..."
    Браво Доли!
    Красив и ефирен е стихът ти!
    Много ми хареса!!!

  • Много ви благодаря, хубаво е с вас. Вчера ми "пресъхна" интернета и разбрах колко ми липсвате.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...