27 feb 2015, 0:53

Отразен

  Poesía
599 0 0

Нощта настъпва тъй бавно, бавно,

малки птички летят си някак тайно,

аз сам стоя далеч от всички хора,

макар да чувствам нуждата си от опора.

 

Гърбът ме мъчи, натежава му аза,

стоя безмълвен, като нечия вехта ваза,

само за украса предмет безличен,

изгорял, посърнал, сив и безразличен.

 

Отхвърлен, ненужен чувствам се аз,

макар и да вярвам в общото нас,

мечтая и мене някой да забележи,

а душата ми бледа да плувне от копнежи.

 

Да усетя, че някой мене ме разбира,

че сърцето му топло в миг се провокира,

да люби и мрази заедно с мен,

да почувствам моя малък свят отразен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зеленко Зеленков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...