Отречена
Тя върви по пустата улица,
вперила поглед в тъмнината.
Сълзи се стичат и ù мокрят устните...
оглежда се - не вижда светлината.
Върви, а в нея само мраз и болка
сърцето ù във черна клетка слагат.
Объркват я свирепо и жестоко,
безмълвна тя във две посоки бяга.
Не знае колко път пред нея има
и още колко трябва да върви!
Дори през лятото за нея вее зима ...