May 4, 2010, 11:21 PM

Отречена

  Poetry » Love
741 0 0

   Отречена

 

Тя върви по пустата улица,

вперила поглед в тъмнината.

Сълзи се стичат и ù мокрят устните...

оглежда се - не вижда светлината.

 

Върви, а в нея само мраз и болка

сърцето ù във черна клетка слагат.

Объркват я свирепо и жестоко,

безмълвна тя във две посоки бяга.

 

Не знае колко път пред нея има 

и още колко трябва да върви!

Дори през лятото за нея вее зима

и толкова ужасно я боли.

 

Видяхте ли я, хора, по земята,

във кал пълзейки да отстоява свойта чест?

Видяхте ли я, забила поглед в небесата,

как мъкне още своя тежък кръст?

 

Проклета беше тя от завист чужда,

заради несподелената си обич да живее в мрак.

И нейните, и чуждите да я отблъскват,

отправяйки към тях последен глас!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еви димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....