4.05.2010 г., 23:21 ч.

Отречена 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
568 0 0

   Отречена

 

Тя върви по пустата улица,

вперила поглед в тъмнината.

Сълзи се стичат и ù мокрят устните...

оглежда се - не вижда светлината.

 

Върви, а в нея само мраз и болка

сърцето ù във черна клетка слагат.

Объркват я свирепо и жестоко,

безмълвна тя във две посоки бяга.

 

Не знае колко път пред нея има 

и още колко трябва да върви!

Дори през лятото за нея вее зима

и толкова ужасно я боли.

 

Видяхте ли я, хора, по земята,

във кал пълзейки да отстоява свойта чест?

Видяхте ли я, забила поглед в небесата,

как мъкне още своя тежък кръст?

 

Проклета беше тя от завист чужда,

заради несподелената си обич да живее в мрак.

И нейните, и чуждите да я отблъскват,

отправяйки към тях последен глас!

 

 

© Еви димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не ме обичай... Бялата ми кожа е лист, по който мъките рисуват. А грозна е картината - ще можеш да в...
  • Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...
  • Когато си единствена жена и мъж в сърцето си те носи, не се страхувай ти от тишина, не се измъчвай о...

Още произведения »