3 ago 2006, 14:38

Отредено 

  Poesía
582 0 14

Очакваше, ли днес да се родиш
или тъй ти беше отредено,
само в сън да се явиш
и да си тръгнеш с утрото студено.


Да почувстваш ледената тръпка,
да те пронижа с мисълта си само,
да те отрека от себе си-безпътна
и от жадуваната дума "мамо"


Да притъпявам сетивата си ,когато
мисълта ми скришом те потърси
и в спомен мил за тебе само
да те погаля чрез дъха си.


В душата ми понякога надничаш
и търсиш погледа ми сведен,
кажи ми тихичко,че ме обичаш,
за да стоплиш полъха ми леден!

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави за болката,с която ме разтърси стиха ти!
    Невероятно силен е,Роси!!!
    Поща!
  • Благодаря Христо!
    Поздрав!
  • Хубаво е, Роси!!!
  • Здравейте Дими и Злати!
    Благодаря ви за коментарите!
    Поздрав!
  • Здравей Валери!
    Поетичния ти коментар ме развълнува!
    Благодаря ти!
  • Колко хубав и искрен стих. Особено последния куплет ми подейства най-силно. Поздравявам те, Роси.
  • Много е хубаво, Роси!
  • Останах майко, нероден-
    в свят за теб - отвъден,
    но в сърцето всеки ден
    напомням за сина прокуден.

    Ще бъда и в дъха ти сетен,
    но ти живота ще възлюбиш
    без порива студен, суетен-
    пази го, да не го загубиш.

    Бъди чрез мъката щастлива,
    с открилия у теб невинност,
    защото ти си досетлива
    за сложността на таз картинност.

    Аз искам майко, да обичаш,
    тъй както мога аз самият-
    в завета, щом се вричаш,
    душите ни любов ще пият.
  • Благодаря за коментарите и оценките!
  • Силно е и тъжно! Поздрав и от мен, Роси!
  • Една голяма прегръдка от мен!
  • Разчувства ме...силен стих!!! Поздрави, Роси.
  • Хубав стих Роси!
    Много болка и терзания си изтъкала във всеки ред и стих!
    Стана ми болно!
    Поздравления за въздействащият стих!
  • Хубаво е !
Propuestas
: ??:??