Отредено
Очакваше, ли днес да се родиш
или тъй ти беше отредено,
само в сън да се явиш
и да си тръгнеш с утрото студено.
Да почувстваш ледената тръпка,
да те пронижа с мисълта си само,
да те отрека от себе си-безпътна
и от жадуваната дума "мамо"
Да притъпявам сетивата си ,когато
мисълта ми скришом те потърси
и в спомен мил за тебе само
да те погаля чрез дъха си.
В душата ми понякога надничаш
и търсиш погледа ми сведен,
кажи ми тихичко,че ме обичаш,
за да стоплиш полъха ми леден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
