8 jul 2018, 23:13

Отрицание

  Poesía
781 1 2

Никога повече не ще ти посветя стих
свиквай с тази мисъл, любима.
Не ще забравя това което ми причини,
за всичко това си има причина.

 

Сигурен съм, че пак ме четеш
и въпреки всичко от това не ми пука.
Сигурен бях, че него ще предпочетеш,
примирих се и пожелах ви наслука.

 

Толкова време от теб нито вест нито кост,
та сега ли намери мегдан да ми пишеш.
Отговаряш ми на стар и безличен въпрос,
забрави ли че ти от мен се отрече?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Olden Domain Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...