Jul 8, 2018, 11:13 PM

Отрицание

  Poetry
777 1 2

Никога повече не ще ти посветя стих
свиквай с тази мисъл, любима.
Не ще забравя това което ми причини,
за всичко това си има причина.

 

Сигурен съм, че пак ме четеш
и въпреки всичко от това не ми пука.
Сигурен бях, че него ще предпочетеш,
примирих се и пожелах ви наслука.

 

Толкова време от теб нито вест нито кост,
та сега ли намери мегдан да ми пишеш.
Отговаряш ми на стар и безличен въпрос,
забрави ли че ти от мен се отрече?
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Olden Domain All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...