4 ene 2007, 13:26

Отричам се от любовта

  Poesía
790 0 2

Отричам се от любовта.
Потъпквам я в прахта.
Нима ми е нужна тя?
Не,по-добре да бъда сама.
Захвърлям я в небитието.
Поне за миг да се успокои сърцето.
Ще и попреча да ме нарани.
Нека и тя да плаче с погребални вопли.
Какво бих получила от нея аз?
Само копнеж и безумна страст.
За какво ми е нужна сега?
Тя сее само болка и тъга.
Но тя не бяга а след мене върви.
Преследва ме и плаче с горещи сълзи.
Прегръща ме,помилва ме с ръка.
Цялата изтръпнах...
Нима щях да се отрека от любовта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...