Jan 4, 2007, 1:26 PM

Отричам се от любовта

  Poetry
792 0 2

Отричам се от любовта.
Потъпквам я в прахта.
Нима ми е нужна тя?
Не,по-добре да бъда сама.
Захвърлям я в небитието.
Поне за миг да се успокои сърцето.
Ще и попреча да ме нарани.
Нека и тя да плаче с погребални вопли.
Какво бих получила от нея аз?
Само копнеж и безумна страст.
За какво ми е нужна сега?
Тя сее само болка и тъга.
Но тя не бяга а след мене върви.
Преследва ме и плаче с горещи сълзи.
Прегръща ме,помилва ме с ръка.
Цялата изтръпнах...
Нима щях да се отрека от любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...