4.01.2007 г., 13:26

Отричам се от любовта

788 0 2

Отричам се от любовта.
Потъпквам я в прахта.
Нима ми е нужна тя?
Не,по-добре да бъда сама.
Захвърлям я в небитието.
Поне за миг да се успокои сърцето.
Ще и попреча да ме нарани.
Нека и тя да плаче с погребални вопли.
Какво бих получила от нея аз?
Само копнеж и безумна страст.
За какво ми е нужна сега?
Тя сее само болка и тъга.
Но тя не бяга а след мене върви.
Преследва ме и плаче с горещи сълзи.
Прегръща ме,помилва ме с ръка.
Цялата изтръпнах...
Нима щях да се отрека от любовта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...