Отричане
...като праг посрещаш ме, когато
ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов
Не бягам. Ветровете ме отвличат
от лоното на будните ми нощи.
Защото с тъмнината си приличаме,
а бягството е белег на безпомощност.
Не скитам. Ветровете ме разкъсват.
Разкъсват всъщност личната ми тяга,
която вечер разпва ме на кръста...
С две думи – ветровете ми прилягат.
След порива на късния ми полет,
по изгрева на ранното ти утро
ще се завръщам до безсрамност гола,
за да разпалваш бялата ми лудост.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados
