...като праг посрещаш ме, когато
ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов
Не бягам. Ветровете ме отвличат
от лоното на будните ми нощи.
Защото с тъмнината си приличаме,
а бягството е белег на безпомощност.
Не скитам. Ветровете ме разкъсват.
Разкъсват всъщност личната ми тяга,
която вечер разпва ме на кръста...
С две думи – ветровете ми прилягат.
След порива на късния ми полет,
по изгрева на ранното ти утро ...