Отричане
...като праг посрещаш ме, когато
ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов
Не бягам. Ветровете ме отвличат
от лоното на будните ми нощи.
Защото с тъмнината си приличаме,
а бягството е белег на безпомощност.
Не скитам. Ветровете ме разкъсват.
Разкъсват всъщност личната ми тяга,
която вечер разпва ме на кръста...
С две думи – ветровете ми прилягат.
След порива на късния ми полет,
по изгрева на ранното ти утро
ще се завръщам до безсрамност гола,
за да разпалваш бялата ми лудост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Нарлиева Все права защищены
