6 mar 2009, 0:18
Отрова
Отрова
Ти си моята лична дрога,
капка кръв, заразена с отрова.
Ти си слънце в среднощния здрач,
секунди щастие в безкраен брояч.
Ти си моята загубена луна,
плач без надежда срещу празна стена.
Ти си зазоряване в безлунния мрак,
прилив и отлив на един безлюден бряг.
Ти си моята крайна диагноза,
тежка абстиненция след поредната доза.
Искам да забравя, но знам, че не мога,
защото белегът е незаличим, а ти...
Ти бе отрова.
© Някоя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хубаво е хареса ми!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Божествено блаженство ме изпълва като чета този стих, не зная защо ^^