Отрова
Ти си моята лична дрога,
капка кръв, заразена с отрова.
Ти си слънце в среднощния здрач,
секунди щастие в безкраен брояч.
Ти си моята загубена луна,
плач без надежда срещу празна стена.
Ти си зазоряване в безлунния мрак,
прилив и отлив на един безлюден бряг.
Ти си моята крайна диагноза,
тежка абстиненция след поредната доза.
Искам да забравя, но знам, че не мога,
защото белегът е незаличим, а ти...
Ти бе отрова.
© Някоя All rights reserved.
Но е много красиво, особено краят... "А ти... ти бе отрова"
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
