Отрова
Ти си моята лична дрога,
капка кръв, заразена с отрова.
Ти си слънце в среднощния здрач,
секунди щастие в безкраен брояч.
Ти си моята загубена луна,
плач без надежда срещу празна стена.
Ти си зазоряване в безлунния мрак,
прилив и отлив на един безлюден бряг.
Ти си моята крайна диагноза,
тежка абстиненция след поредната доза.
Искам да забравя, но знам, че не мога, ...