Отрова
Отрова
Ти си моята лична дрога,
капка кръв, заразена с отрова.
Ти си слънце в среднощния здрач,
секунди щастие в безкраен брояч.
Ти си моята загубена луна,
плач без надежда срещу празна стена.
Ти си зазоряване в безлунния мрак,
прилив и отлив на един безлюден бряг.
Ти си моята крайна диагноза,
тежка абстиненция след поредната доза.
Искам да забравя, но знам, че не мога,
защото белегът е незаличим, а ти...
Ти бе отрова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени
Но е много красиво, особено краят... "А ти... ти бе отрова"
