kremitoo (Някоя)
20 95
6.03.2009 г., 0:18 ч.

Отрова 

  Поезия » Любовна
792 0 2

Отрова

Ти си моята лична дрога,
капка кръв, заразена с отрова.
Ти си слънце в среднощния здрач,
секунди щастие в безкраен брояч.


Ти си моята загубена луна,
плач без надежда срещу празна стена.
Ти си зазоряване в безлунния мрак,
прилив и отлив на един безлюден бряг.


Ти си моята крайна диагноза,
тежка абстиненция след поредната доза.
Искам да забравя, но знам, че не мога,
защото белегът е незаличим, а ти...
Ти бе отрова.

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здрач? Но е много красиво, особено краят... "А ти... ти бе отрова"

    Божествено блаженство ме изпълва като чета този стих, не зная защо ^^
  • Хубаво е хареса ми!!
Предложения
: ??:??