21 sept 2008, 17:44

Отрова 

  Poesía
549 0 2

Отрова за тебе са моите устни,

тъй както някога бяха и мед!

Ръцете ми галеха с нежните пръсти

и всичко... обичах навред!

 

Но сломи ме дива болка,

срути се светът,

не знаех докога и колко

ще ми продължи денят!!!

 

Мъките безкрайни бяха,

нощите без теб... ужасни

и когато птичета запееха,

лягах във леглото си нещастна!!!

 

Отрова за тебе са моите устни,

тъй както бяха и мед,

невинен плод ти ме откъсна,

сега съм сипеща отрова без теб!!!

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??