Отрова
Отрова за тебе са моите устни,
тъй както някога бяха и мед!
Ръцете ми галеха с нежните пръсти
и всичко... обичах навред!
Но сломи ме дива болка,
срути се светът,
не знаех докога и колко
ще ми продължи денят!!!
Мъките безкрайни бяха,
нощите без теб... ужасни
и когато птичета запееха,
лягах във леглото си нещастна!!!
Отрова за тебе са моите устни,
тъй както бяха и мед,
невинен плод ти ме откъсна,
сега съм сипеща отрова без теб!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
