villy_f@abv.bg (Вили) villy_f@abv.bg (Вили)
28
Sep 21, 2008, 5:44 PM

Отрова

  Poetry
843 0 2

Отрова за тебе са моите устни,

тъй както някога бяха и мед!

Ръцете ми галеха с нежните пръсти

и всичко... обичах навред!

 

Но сломи ме дива болка,

срути се светът,

не знаех докога и колко

ще ми продължи денят!!!

 

Мъките безкрайни бяха,

нощите без теб... ужасни

и когато птичета запееха,

лягах във леглото си нещастна!!!

 

Отрова за тебе са моите устни,

тъй както бяха и мед,

невинен плод ти ме откъсна,

сега съм сипеща отрова без теб!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0