Отрова за тебе са моите устни,
тъй както някога бяха и мед!
Ръцете ми галеха с нежните пръсти
и всичко... обичах навред!
Но сломи ме дива болка,
срути се светът,
не знаех докога и колко
ще ми продължи денят!!!
Мъките безкрайни бяха,
нощите без теб... ужасни
и когато птичета запееха,
лягах във леглото си нещастна!!! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up