2 ene 2020, 23:29

Отрова

  Poesía
823 0 0

Какво е пак?
Това е то, това е тук.
И пак, ти, чист
ала черни сажди капят като дъжд
тровят теб и твойта мисъл.
Мечти красиви без зрънце корист
но жалко, те превръщат се във болест.

По път незнаен ти пак се луташ.
Накъде си тръгнал, докъде ще стигнеш?
           ти не знаеш.
Теб това не те интересува
стига нещо да намериш
нещо на теб ти захира
на фона на безкрай черната картина.
Какво е пак?
Кой направи го отново тъй...?
          ти не знаеш
Теб това не те интересува.
Това е то, това е тук!
Живот на мъка, живот напук...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аргиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...