Jan 2, 2020, 11:29 PM

Отрова

  Poetry
819 0 0

Какво е пак?
Това е то, това е тук.
И пак, ти, чист
ала черни сажди капят като дъжд
тровят теб и твойта мисъл.
Мечти красиви без зрънце корист
но жалко, те превръщат се във болест.

По път незнаен ти пак се луташ.
Накъде си тръгнал, докъде ще стигнеш?
           ти не знаеш.
Теб това не те интересува
стига нещо да намериш
нещо на теб ти захира
на фона на безкрай черната картина.
Какво е пак?
Кой направи го отново тъй...?
          ти не знаеш
Теб това не те интересува.
Това е то, това е тук!
Живот на мъка, живот напук...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аргиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...