Отрова

Poesía

1K 0 7

Празнота...
Отрова в тялото ти се стича...
Празнота...
Никoй вече не те обича...

Самота...
Усещаш как времето изтича...
Самота...
Демонът на смъртта те обрича...

И сега лежиш сам...
Отровата тялото изяжда...
И оставаш ням...
Болката те прояжда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Adelinka (Ааа)

Хм...съгласна.Но това жажда трябва да се пасне по някакъв начин.Предложение?!

2007-09-05T23:35:53+03:00
madme (Тарададам)

обаче това ..прояжда ..изяжда нещо...де да знам не ми звучи..аз съм последният човек на света,който може да дава упреци за рима ама например може да стане с изяжда и жажда или нз само си мисля.

2007-09-05T17:18:22+03:00
Adelinka (Ааа)

Радвам се,че ти харесва.

2007-08-30T22:03:22+03:00
madme (Тарададам)

якооо...тц, омразата води до тъмната страна на силата

2007-08-29T18:43:01+03:00
Adelinka (Ааа)

Благодаря ви!

2007-08-20T22:01:16+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0