20 ago 2007, 15:49

Отрова

  Poesía
1K 0 7
Празнота...
Отрова в тялото ти се стича...
Празнота...
Никoй вече не те обича...

Самота...
Усещаш как времето изтича...
Самота...
Демонът на смъртта те обрича...

И сега лежиш сам...
Отровата тялото изяжда...
И оставаш ням...
Болката те прояжда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм...съгласна.Но това жажда трябва да се пасне по някакъв начин.Предложение?!
  • обаче това ..прояжда ..изяжда нещо...де да знам не ми звучи..аз съм последният човек на света,който може да дава упреци за рима ама например може да стане с изяжда и жажда или нз само си мисля.
  • Радвам се,че ти харесва.
  • якооо...тц, омразата води до тъмната страна на силата
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....