20 ago 2007, 15:49

Отрова 

  Poesía
683 0 7
Празнота...
Отрова в тялото ти се стича...
Празнота...
Никoй вече не те обича...

Самота...
Усещаш как времето изтича...
Самота...
Демонът на смъртта те обрича...

И сега лежиш сам...
Отровата тялото изяжда...
И оставаш ням...
Болката те прояжда...

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хм...съгласна.Но това жажда трябва да се пасне по някакъв начин.Предложение?!
  • обаче това ..прояжда ..изяжда нещо...де да знам не ми звучи..аз съм последният човек на света,който може да дава упреци за рима ама например може да стане с изяжда и жажда или нз само си мисля.
  • Радвам се,че ти харесва.
  • якооо...тц, омразата води до тъмната страна на силата
  • Благодаря ви!
  • Кажи , не и продължи. Тъжен, но хубав стих, много болка. С обич.
  • Доста силно!
    Дано излезеш от тая дупка!
Propuestas
: ??:??