Отрова

Poetry

1K 0 7

Празнота...
Отрова в тялото ти се стича...
Празнота...
Никoй вече не те обича...

Самота...
Усещаш как времето изтича...
Самота...
Демонът на смъртта те обрича...

И сега лежиш сам...
Отровата тялото изяжда...
И оставаш ням...
Болката те прояжда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Adelinka (Ааа)

Хм...съгласна.Но това жажда трябва да се пасне по някакъв начин.Предложение?!

2007-09-05T23:35:53+03:00
madme (Тарададам)

обаче това ..прояжда ..изяжда нещо...де да знам не ми звучи..аз съм последният човек на света,който може да дава упреци за рима ама например може да стане с изяжда и жажда или нз само си мисля.

2007-09-05T17:18:22+03:00
Adelinka (Ааа)

Радвам се,че ти харесва.

2007-08-30T22:03:22+03:00
madme (Тарададам)

якооо...тц, омразата води до тъмната страна на силата

2007-08-29T18:43:01+03:00
Adelinka (Ааа)

Благодаря ви!

2007-08-20T22:01:16+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0