14 mar 2007, 8:44

ОТРОВА МОЯ

  Poesía
687 0 3

        ОТРОВА МОЯ

 

Изгаряща, болезнена отрова си ми ти

И страдам аз по тебе, мили мой,

От моята изтезана душа пак вали ,

Онзи потаен и нежен порой.

 

Отрова моя, отвътре ме изгаряш ти,

Но аз ще те пия отново и отново.

Без дъх останала, проливам сълзи,

Сълзи изплакани за теб, отрово!

 

Отрова моя, безпощадна си ми ти

Погубваш всяка надежда за живот.

Но и ме лекуваш, когато ме боли,

Макар и със студени капчици любов.

 

Отрова моя, течеш по вените ми  ти,

Из цялото ми тяло се лееш нощ и ден,

И колко те обичам, и колко ме боли,

Когато в хладните нощи не си до мен!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...