ОТРОВА МОЯ
ОТРОВА МОЯ
Изгаряща, болезнена отрова си ми ти
И страдам аз по тебе, мили мой,
От моята изтезана душа пак вали ,
Онзи потаен и нежен порой.
Отрова моя, отвътре ме изгаряш ти,
Но аз ще те пия отново и отново.
Без дъх останала, проливам сълзи,
Сълзи изплакани за теб, отрово!
Отрова моя, безпощадна си ми ти
Погубваш всяка надежда за живот.
Но и ме лекуваш, когато ме боли,
Макар и със студени капчици любов.
Отрова моя, течеш по вените ми ти,
Из цялото ми тяло се лееш нощ и ден,
И колко те обичам, и колко ме боли,
Когато в хладните нощи не си до мен!
© something else All rights reserved.
