14 мар. 2007 г., 08:44

ОТРОВА МОЯ

683 0 3

        ОТРОВА МОЯ

 

Изгаряща, болезнена отрова си ми ти

И страдам аз по тебе, мили мой,

От моята изтезана душа пак вали ,

Онзи потаен и нежен порой.

 

Отрова моя, отвътре ме изгаряш ти,

Но аз ще те пия отново и отново.

Без дъх останала, проливам сълзи,

Сълзи изплакани за теб, отрово!

 

Отрова моя, безпощадна си ми ти

Погубваш всяка надежда за живот.

Но и ме лекуваш, когато ме боли,

Макар и със студени капчици любов.

 

Отрова моя, течеш по вените ми  ти,

Из цялото ми тяло се лееш нощ и ден,

И колко те обичам, и колко ме боли,

Когато в хладните нощи не си до мен!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...