14.03.2007 г., 8:44

ОТРОВА МОЯ

680 0 3

        ОТРОВА МОЯ

 

Изгаряща, болезнена отрова си ми ти

И страдам аз по тебе, мили мой,

От моята изтезана душа пак вали ,

Онзи потаен и нежен порой.

 

Отрова моя, отвътре ме изгаряш ти,

Но аз ще те пия отново и отново.

Без дъх останала, проливам сълзи,

Сълзи изплакани за теб, отрово!

 

Отрова моя, безпощадна си ми ти

Погубваш всяка надежда за живот.

Но и ме лекуваш, когато ме боли,

Макар и със студени капчици любов.

 

Отрова моя, течеш по вените ми  ти,

Из цялото ми тяло се лееш нощ и ден,

И колко те обичам, и колко ме боли,

Когато в хладните нощи не си до мен!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...