3 dic 2008, 7:35  

Oтровен 

  Poesía » De amor
1451 0 1
На Яничка
Мъглата, която е паднала навън,
тегне над душата,
също както онзи кошмар тъпче моя сън
и тишината
ме кара да си спомням онази последна среща,
и тогава луната,
бе толкова зловеща.
Куп лъжи от твоята уста
излизат
и като игли попадат в моята душа,
отровата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сираков Мирослав Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??